Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр.Ловеч, 06.06.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, V-ти състав, в открито съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНКА ДАБКОВА

секретар А.М.,

в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 259 по описа на ЛАС за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството следва да се развива  по реда на Глава XI „Производства за обезщетения” от Дял ІІІ/Производства пред съд/ на АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ/Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/.

Образувано е под настоящия номер, след като с Решение № 13559/12.11.2010г., постановено по адм.д. № 8996/2010г., ВАС е отменил Решение № 63/30.04.2010г. по адм.д. № 167/2008г. по описа на ЛАС, образувано по Искова молба, с вх. № 230/25.07.2008г. по описа на ЛАС, подадена от В.В.П. ***. ВАС е отменил решението и е върнал делото за ново произнасяне от друг състав на ЛАС. Дадени са следните указания, които на основание чл.224 от АПК са задължителни за настоящия състав:

Съдът да не излиза извън предмета на спора, обсъждайки “инцидентно” законосъобразността на административен акт по ЗУТ в исковото производство. Да съобрази, че е обвързан от фактическите основания на исковата претенция, наведени още в ИМ, които очертават предмета на доказване. При това, първо да се изследва въпроса дали административният орган е имал нормативно предписано задължение за действие, произтичащо от отмяната, с Решение № 6996/03.07.2007г. по адм.д. № 2465/2007г. на ВАС, на постановения мълчалив отказ по Молба вх. № СПК-03-9/27.07.2006г. и връщане на преписката за ново произнасяне. След като се изясни въпроса налице ли е незаконосъобразно бездействие, да се обсъди налице ли са другите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ – вреди, вид и размер, причинна връзка и др., по които ЛАС да формира фактически констатации, за да може ВАС да осъществи касационен контрол.

 Предмет на производството са два обективно съединени, кумулативно предявени, главни иска за заплащане на парично обезщетение, поради причинено на ищеца непозволено увреждане от административен деликт, обективиран  чрез бездействие на административен орган.

 Твърдят се имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба и пропуснати ползи, причинени от бездействието на Кмета на Община  Тетевен. Последното се изразява в обстоятелството, че въпреки постановеното Решение № 6996/03.07.2007г. на ВАС, Кметът на общината не се е произнесъл  и от 03.07.2007г. и понастоящем не е постановил акт по чл.192 от ЗУТ, поради което Ищцата няма достъп до имота си. Размерът на претърпяната загуба се определя на 54 000/петдесет и четири хиляди/лв., а на пропуснатите ползи на 180 000/сто и осемдесет хиляди/лв. Не се претендират неимуществени вреди нито мораторна и/или законна лихва по всяка от претенциите.

Твърди се в исковата молба/ИМ/, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Рибарица, община Тетевен, съставляващ УПИ ІХ-213/предишен 158013/в кв.36 по плана на селото. При закупуването на имота с НА № 61, том ІІ, н.д. № 236 от 2004г. й била показана документация, че Община Тетевен е дала съгласие за изработване на ПУП-ПР за кв.36, който предвиждал проектиране в двора на училището на с. Рибарица на нова улица с ширина 6м. и дължина 120м. Впоследствие това Решение на Общински съвет Тетевен било отменено, а ищцата лишена от възможността да реши въпрос с достъпа до имота си. Самата тя е внасяла проекти за изменение на ПУП, които не са приети. Освен това й е отказано да бъде учредено право на преминаване през общинския имот, съставляващ УПИ  - 214 в кв.36. Постановеният мълчалив отказ е бил обжалван. ВАС  с Решение № 6996/03.07.2007г. по адм.д. № 2465/2007г. е отменил мълчаливият отказ и е върнал преписката на Община Тетевен с указания да спази  изискванията на нормата на чл.192,ал.2 от ЗУТ. За изпълнение на това решение ищцата подала до Община Тетевен Молба вх. № 1377/28.09.2007г., но от тогава и понастоящем, въпреки многобройните молби решението  не е изпълнено. Достъп до имота й не е осигурен и от това тя търпи вреди, изразяващи се от една страна в невъзможността да извърши проектиране и строителство върху имота, а от друга страна, в изплатената неустойка по разваления предварителен договор за продажба на същия недвижим имот.

Тъй като изявленията на ищцата макар и подробни са били неясни, производството е било оставяно без движение за уточняване на ИМ. Такова е извършено с Молба вх. № 2992/21.12.2009г./л.75 от д./. Последно с нарочно определение от 10.12.2010г. в с.з. е постановено по изявление на процесуалния представител на ищцата, искът да се счита предявен на основанията и в размера по горе цитираната молба-уточнение, а не частично предявен както с първоначалната ИМ.

По мотиви, изложени в Определение от 12.04.2011г./л.24 и сл. от д./ и предвид дадените указания, Съдът е поставил на страната въпроси с цел  отделяне на спорното от безспорното и отстраняване на противоречия в изявленията на Ищеца.

В резултат на тези процесуални действия на съда, на основание чл.145, ал.2 от ГПК, във връзка с ал.1 от същия кодекс и чл.144 от АПК, е четено нарочно определение/л.49 от д. - гръб/ в следния смисъл:

Настоящото производство следва да се счита за образувано по искова претенция на В.В.П. за обезщетение от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на община Тетевен, изразяващо се само в неприключване и към настоящия момент на производство по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ. Същото не почива на претенции/фактически твърдения/ за обезщетение от вреди, причинени на Ищцата поради неодобряване на ПУП за процесния имот.

Освен това, бидейки обвързан от фактическите основания на исковата претенция, съдът намира за правна прецизност да уточни, че обезщетението по реда на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ не се претендира на основание отменен по предвидения ред административен акт, в случая от отменения мълчалив и последвалия изричен отказ с Решение № 6996/03.07.2007г. по адм.д. № 2465/2007г. на ВАС.

На основание дадените от касационната инстанция задължителни указания, съдът е обвързан да приеме, че фактическо основание на исковата претенция е претендиране на обезщетение за  вреди, причинени само от бездействие на администрацията. В тази връзка, независимо от вида и съдържанието на изявлението на административния орган, съдържащо се в Писмо изх. №Молба 674/1 от 18.07.2008г./лист 35 от д.167/2008г. на ЛАС/, настоящият състав не го обсъжда като изричен отказ за учредяване на сервитут по реда на чл.192,ал.2 от ЗУТ. След уточнението на ИМ периода, за който се претендират вреди от бездействието е от 03.07.2007г./постановяване на Решение № 6996/03.07.2007г. по адм.д. № 2465/2007г. на ВАС/ до настоящия момент.

Ищцата иска от АС Ловеч, след като се убеди в основателността на изложените от нея твърдения, да осъди Община Тетевен да й заплати парично обезщетение в общ размер на 234 000/двеста тридесет и четири хиляди/лева – 54 хил.лв. загуби и 180 хил.лв пропуснати ползи, ведно със сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Подробни съображения са развити в с.з. по същество и в представени писмени защити.

Ответникът по предявените искове – Община Тетевен, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва предявените искове както по основание така и по размер, защото:

Общината не е страна по предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот. В същия не е поето задължение за осигуряване на достъп чрез право на преминаване, а чрез изграждане на улица. Счита за невъзможно имотът, придобит с договор, отразен в нотариален акт от 11.10.2004г. да струва 67,78лв., а само 6 дни по-късно на 17.10.2004г. в предварителния договор да е уговорена сума от 180 000лв. Счита, че не са представени доказателства, че сумата по задатъка е получена от Ищцата. Счита, че не са доказани вреди, причинени на ищеца от твърдяното бездействие, нито пък причинна връзка между същото и  сочените вреди. Намира за противоречиво поведението на Ищцата, която  при процедура по чл.192,ал.2 от ЗУТ с Молба № 1377/28.09.2007г. отново предлага проект за изменение на ПУП, предвиждащ нова улица през общински имот, а не приема трасе през имот ХХХІХ-213 по трасето на т.нар. „земен път” по СТЕ по дело 130/2006г. на ЛОС. Намира, че ищцата не е осигурила необходимото съдействие на административния орган, за да бъде решен въпроса с достъпа до имота й. Упълномощеният адвокат пледират в с.з. и в представени писмени защити да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендира при този изход на процеса да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на Община Тетевен.

Окръжна прокуратура – Ловеч, конституирана като контролираща страна в процеса, на основание чл.10,ал.1 от ЗОДОВ и ТР № 7/25.11.2010г на ВАС, чрез прокурор Св. Иванова изразява становище за неоснователност и недоказаност на обективно съединените искове. Счита, че приложените по делото доказателства не установяват твърдяното от ищцата бездействие. Влязлото в сила съдебно решение с предмет жалба на ищцата против отказ на Кмета на Община Тетевен е свързан с регламентираните в чл.190 и чл.192 от ЗУТ права за преминаване през чужд имот. Събраните гласни доказателства установяват наличие на достъп до имота на П. – черен път, осигуряващ непосредствен достъп до главния път. Явно ищцата е искала промяна на ПУП и прокарване на улица, което е различно от преминаването през чужд имот, учредявано като вещно право със заповед на кмета, при